Статии & Материали

Физическите дразнители за вкуса са химически вещества (най-вече храна), които докосват повърхността на езика и донякъде небцето, фаринкса и ларинкса. Въпреки това обаче усещането за вкус, породено от тези вещества, е силно повлияно от различни други фактори, включително цвят, структура, температура и миризма (това обяснява защо маргаринът се оцветява в жълто, а някои плодове се изсушават, преди да се предложат за продажба).

Неслучайно, рекламният трик или бизнес подход, на Макдоналдс, работи, защото те наблягат повече на цветовото изкушение (както е на снимката) от колкото на диетичното! Това, което обикновено се има предвид под “вкус”, е всъщност сложна реакция, включваща и други сетива; възможно е обаче вкусът да се изучава и самостоятелно.

Съществуват четири основни вкусови качества:

• сладко
• кисело
• солено
• горчиво

Обикновено действието на храната се разпростира върху цялата повърхност на езика и усещаме комбинации от тези основни вкусове, които могат да изглеждат съвсем различни от всеки отделен основен вкус. Нещо повече: някои вкусове ни влияят по-бавно от други. Например дегустатор може да опише глътка вино като “първоначално плодово, следвано от по-дрезгав, пивък и накрая златен вкус”. Вкусовите луковици съдържат рецепторите за вкус.

Съществуват около 9000 такива малки структури, разположени най-вече върху върха на езика, по двете му страни и задната част. Всяка луковица съдържа около дузина отделни вкусови клетки, групирани заедно. Течностите или веществата, разтварящи се в слюнката, влияят върху отделните вкусови клетки и задействат импулси в невроните, прикрепени към всяка луковица. Чрез запис на електрическата активност на отделната клетка е възможно да се определи на кой от четирите основни вкуса тя реагира.

Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са “настроени” за реагиране на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика – към киселото, а онези в задната част – към горчивото. Тези клетки непрекъснато умират и се заменят, така че на всеки 7 дни разполагаме със съвършено нов набор от клетки.

Ако временно загубите част от вкуса си, като си изгорите част от луковиците с горещо кафе, можете да разчитате, че в рамките на 7 дни ще се възстановите, защото разрушените луковици ще бъдат заменени от нови. С възрастта обаче някои от вкусовите луковици умират и не се заменят, така че във вкусовото ни сетиво настъпва необратима промяна.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

Вегетативната нервна система регулира функциите на вътрешните органи, допринася за поддържането на телесната хомеостаза и участва в поведенските реакции. Нарича се така, защото регулира процесите хранене, дишане, кръвообращение и др, свързани с нарастването на организма.

Вегетативната нервна система се състои от:

• централни вегетативни ядра (в главния и в гръбначния мозък)
• вегетативни възли (ганглии)
• периферни нерви, завършващи в различни органи.

Вегетативната нервна система се характеризира със следните особености:

1. Регулираните от нея процеси не се поддават на пряк волеви /съзнателен/ контрол. Човек не може по свое желание да ускори или да забави честотата на сърцевите съкращения.

2. Вегетативните нервни влакна провеждат по-бавно нервните импулси от соматичните нерви.

3. Изпълнителните импулси преминават не по един, а по два последователно свързани неврона. Телата на първите неврони се намират въввегетативните ядра на централната нервна система, а на вторите са разположени в нервните възли, които се намират извън централната нервна система.

Вегетативната нервна система е представена от два основни дяла:

• симпатиков
• парасимпатиков

Симпатиковият дял се състои от нервни клетки, разположени в страничната част на сивото вещество на гръбначния мозък. От тях излизат аксони, които стигат до страничните симлатикови стволове (от двете страни на гръбначния стълб). От там започват нервни влакна, като една част стигат до очите, сърцето, кръвоносните съдове и белите дробове.

Друга част се насочва към коремната кухина, като преди това образува н.нар. слънчев сплит и горен коремен сплит, откъдето влакната достигат коремните органи. От долната част на страничния симпатиков ствол излизат влакна, които образуват долен коремен сплит и оттам достигат пикочо-половите органи в малкия таз.

Парасимпатиковият дял на вегетативната нервна система се състои от нервни клетки в средния и продълговатия мозък и кръстцовата част на гръбначния мозък и излизащите от тях аксони. Влакната, които идват от главния мозък, влизат в състава на някои черепномозъчни нерви. Най-голямо значение имат блуждаещите нерви, които водят началото си от продълговатия мозък. Наименованието им идва от това, че разклонението и достигат органите в гръдния кош и коремната кухина, т.е. блуждаят из тялото на човека.

Влакната на парасимпатиковия дял, излизащи от средния мозък, влизат в състава на нервите, които свиват зеницата и нагаждат окото за близко гледане. От кръстцовата област на гръбначния мозък излизат парасимпатикови влакна, които инервират правото черво и пикочо-половите органи. Парасимпатиковите влакна също минават през възли, но те са разположени близо до органите, които инервират или са в самите тях.

Функция на вегетативната нервна система

Ядрата на вегетативната нервна система чрез своите изпълнителни аксони регулират храносмилането, дишането кръвообращението, обмяната на веществата, водата и солите и дреги функции на вътрешните органи и ги съгласуват с общите нужди на цялостния организъм. Това се постига благодарение на информацията, идваща от вътрешните органи чрез сетивните аксони, които сигнализират за тяхното функционално състояние.

Най-често двата дяла на вегетативната нервна система имат противоположен ефект върху органите, които инервират. Под влияние на симпатиковия дял например се учестяват и усилват съкращенията на сърцето, подобрява се кръвоснабдяването в работещите мускули, разщиряват се бронхите, засилват се процесите на дисимилация, повишава с телесната температура, осигурява се повече енергия за организма при физическа работа.

Парасимпатиковият дял има противоположно действие. Импулсите, които протичат по него, водят до забавяне на съкращенията на сърцето, свиване на бронхите, стимулиране на секрецията на храносмилателните жлези, засилване на процесите на синтез в клетките и т.н. Благодарение на парасимпатиковия дял организмът възстановява изразходваната енергия по време на физическа работа.

Чрез двойната вегетативна инервация на вътрешните органи се осигурява най-добре регулацията на техните функции. Само в резултат на съгласуваната дейност на симпатиковиая и пасимпатиковия дял е възможно нормалното протичане на процесите, свързани с храненето, дишането, обмяната на веществата и енергията и други процеси в организма.

Центровете, които регулират вегетативните функции, са разположени от гръбначния мозък до мозъчната кора. По-елементарните вегетативни рефлекси се контролират на равнищетона гръбначния мозък, по-сложните – в продълговатия мозък, а най- сложните – в подхълмието на междинния мозък и в лимбичната система на мозъчната кора. При емоционални състояния, например като радост, страх, гняв, ярост и др, се активират ядра, разположени в подхълмието и лимбичната система, вследствие на което сърцевата дейност се ускорява, кръвното налягане се повишава, зениците се разширяват, разширяват се или се свиват кожните кръвоносни съдове (човек се зачервява или побледнява), увеличава се потоотделянето и др. Нарушаването на нормалните взаимоотношения между висшите и низшите вегетативни центрове може да бъде причина за заболявания като повишено кръвно налягане, язвена болест, гръдна жаба (спазъм на артериите на сърцето) и др.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

Как да растат мускулите ни? С редовни тренировки, правилна храна, почивка и растем – познато е все пак! Достатъчно е просто дори. Обяснението на това как да порастнете от към мускулна маса е повече от елементарно, но разбирането на механизмите и процесите зад мускулния растеж може да е малко по-сложно – толкова, че едва последните изследвания да позволят на учените да надникнат в тялото и да схванат как всъщност растат мускулите на клетъчно ниво.

Дори това за манияците от залите да е неразбираемо, то не е само за учени – след като откриете как мускулите се адаптират към вдигането на тежести, можете да отключите потенциала си за мускулен растеж.

Мускулът е разделен на различни отделения, всяко от което е обкръжено от свързваща тъкан. Най-външния пласт се нарича фасция – мускулната обвивка, която покрива целите мускули. Следва епимизиум – твърда тъкан, която покрива цялата повърхност на мускула и изолира тъканта. Някои от мускулите в дадени зони са разделени от епимизиума (например мускулът Semimembranosus е разграничен от Biceps femoris – отзад на бедрото). Следващият слой е перимизиум – твърда и плътна тъкан, която разделя мускулните влакна. След него е ендомизиум – грапава и извита свързваща тъкан, намираща се между мускулните влакна.

Самата мускулна контракция (мускулно съкращение) се дължи на две белтъчни нишки – актин и миозин. Мускулните влакна се преместват чрез прост механизъм (вижте подробната статия за целта), в който участват актина и миозина. По време на контракция от специални депа, в които се съхранява, се освобождава калций и след това се свързва с друг протеин, наречен тропонин, който в състояние на почивка блокира образуването на актин и миозин.

При сигнал от нервната система калцият се освобождава и тропонинът продължава пътя си, предоставяйки на протеиновите нишки активен рецептор за присъединяване. Това свързване на актина и миозина е основата на движението и последица от свиването на мускула.

Кои са основите на контракцията?

За да се опростят нещата, мислете за движението на нишките като за гребане в лодка: тънката нишка (актин) се премества и хваща дебелата (миозин). Така тези протеинови съединения се плъзгат един край друг, след това се освобождават и следва гребането. Отделянето на миозина от актина се получава, когато аденозин трифосфатът (АТФ), енергийният източник на мускулите, се присъедини към комбинацията актин-миозин.

АТФ (вижте линка за АТФ) след това се разделя и се освобождава фосфатен остатък. Това освобождаване е свързано с отделяне на енергия и мускулите ни се свиват. Интересното е, че това е мястото, където креатина си осигурява допълнителни фосфати за повторно изграждане на аденозин трифосфат. Това причинява излишък на потенциална енергия и позволява по-продължителни и по-интензивни мускулни контракции.

Естествено сега ще ме попитате, как всичко това ни кара да изглеждаме по-големи? Когато тренирате, протеините се повреждат (микроразкъсвания) и затова е именно периода на възстановяване, след фитнес тренировки. Но те не се възстановяват само до първоначалното си положение – вие и аз самия всъщност получаваме повече и така мускулите ни стават по-големи, по-дебели и по-тренирани. За да могат да посрещнат с по-голяма сила следващо физическо натоварване (поредната доза стрес), за да имат те прогрес. Това е идеята, за да имам предначертан път за мускулен растеж (хипертрофия).

Тренировката със тежести поврежда протеиновите нишки и мускулите ни. При възстановяване (дори и при предизвикан „инсулинов прозорец“ получаваме повече и лека полека, на микроравнище се придвижваме с една стъпка към по-големите размери. Ако вие наричате това похвати за мускулна маса, учените и биолозите като мен, го наричаме мускулна хипертрофия!

Този процес се получва основно в следствие на стреса, който е самата фитнес тренировка за нас. Да разгледаме случая с бицепсвото сгъване: свиваме ръката с тежестта нагоре. Концентричната фаза е, когато мускулът се съкращава и е в най-късата си дължина. След това спускаме тежестта надолу (ексцентрично натоварване), при което мускулът се разтяга. Тази контракция, съчетана със стреса от тежестта, причинява множество биохимични промени в мускулите ни.

Мускулната тъкан обаче е вече повредена. Ако след тренировка я погледне хипотетично под микроскоп, ще видим следната картинка: малки скъсвания на влакната и в основата им вече са новите по-големи и по-силни мускули. Част от болката, която лично аз ежедневно изпитвам е именно след тренировка – мускулна треска. Млечната киселина дразни тези микротравми и рани. Ако искаме да станем по-големи, трябва да знаем как да тренираме, за да получим, забележете, оптимални тъканни повреди. Трябва да знаем:

• как да подредим почивните си дни
• как да си подредим фитнес програмата по дни
• как да разпределим мускулните групи в сплит програма
• • как да натоварваме и трите вида

  мускулни влакна – белите, розовите и червените

Сега приятели и читатели, сигурно си мислите, че знаете как да порастнете от към мускулна маса? Въпреки всичко, аз съм длъжен да ви запозная с още нещо – хиперплазията. Хипертрофията е само част от картинката. Останалата част от мускулния растеж са мускулните влакна, които се съединяват така, че там където сте имали едно, сега са две. Това е хиперплазията, като нов за вас термин.

Феноменът сдвояване на мускулните влакна (хиперплазия) е наблюдаван при изследвания върху животни и резултатите са били доста убедителни. Но заради определи ограничения те не могат да се проведат при хора, така че фактите не са доказани окончателно. Защо ли? За едно добро изследване на хиперплазия целият мускул трябва да бъде изваден и влкната преброени, а за това мислч че ще липсват доброволци.

Ключът, който ще отключи растежа на мускулите ви, е добре съставена програма, постепенно увеличаваща количеството тежестти, които вдигате. Това по-нататък може да се подобри чрез подбиране на правилните упражнения и правилната техника на изпълнение, разбира се, не и на последно място.

Ако търсите растеж, тежките тренировки с конкретна почивка между тях са перфектият ви избор. Като подходяща бройка повторения, това е също много относително, но и все пак закономерно. Самият брой повторения дава именно този сигнален стрес към хиперплазия към точно определени мускулна влакна, които искате да растат!

Яжте достатъчно протеин, внимавайте с храната преди тренировка и след фитнес тренировка – тя определя вашият прогрес. Почивайте добре, мускулите ви ще растат без значение разбирате ли процесите на клетъчно ниво в тях, или не. Не забравяйте, че диетата ви трябва да е в лек излишък от калории. Затова пресметнете и калорийния разход по време на фитнес дейността ви.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.